Зад фасадата на 8-ми март ~ Георги МАРКОВ
От името на мъжката половина на света би трябвало да кажа няколко думи на дамите за техния празник. И до момента в който съчинявам празните, дежурни изречения и чувам неубедителността на личния си глас, си мисля какъв брой надълбоко неискрено и непочтено е нашето, мъжкото отношение към българската жена. Същия този ден сутринта една от служителките сподели:
„ След като цяла година са те пренебрегвали, обиждали са те, експлоатирали са те, лъгали са те с какво ли не – сега ти дават за отплата един празник плюс цветенце и парфюмче. “
Наистина към този момент по традиция съвсем всяка жена получава на този ден някакъв малък подарък от работа, брачен партньор, ухажор, шеф. За доста от дамите това въпреки всичко е самопризнание, въпреки и единствено за един ден. По-чувствителните дами обаче таман на този ден свиват горчиво устни, тъй като празникът със своите голи заявления не им дава нито троха от разбирането, което по този начин доста им е нужно. Разбирането на мъжете и на обществото.
„ Казват, че дамата била свободна, само че никой не обелва нито дума за цената на тая независимост! – казваше моята колежка Вера и продължаваше: – Аз съм свободна да ставам всяка заран в пет часа, да подготвя закуската, да нахраня детето, да взема трамвая в шест и половина, да го отнеса в детския дом, с цел да мога в осем без 15 да се явя на работа. Да бутам като добиче до четири и половина, да изляза, да се наредя незабавно на една или две опашки, да купя каквото мога, да отида да прибера детето до шест и половина, да се върнем вкъщи до седем и нещо, след което би трябвало да сготвя, да изпера, да почистя, да закърпя и да свърша куп работи. Стойчо (мъжът й) може да ми оказва помощ единствено в събота и неделя. И по този начин е всеки ден. И в случай че това е независимост, поисквам я на тоя, който я е измислил! “
Животът на днешната българка има и една друга страна, която съгласно мен е най-важната и може би най-горчивата. Дотук ние видяхме отношението към нея като към брачна половинка, майка и работна ръка. Но най-важно си остава отношението като към жена. И тук към този момент действителностите на режима измъкнаха на бял свят най-низки, пошли, обидни във всяко отношение възгледи на мнозина мъже. В общия беден, духовно стеснен и цивилен съдбоносен живот на българите, в тъгата, отчаянието и безизходицата дамата се трансформира в едно от най-популярните и най-евтини удоволствия. Живеенето ден за ден, използването на правилото „ грабни през днешния ден каквото можеш, че на следващия ден не знаеш какво те чака “ докара до цялостно строполясване на вековни нравствени правила. У мнозина мъже половата неначетеност докара до вулгарно отношение към дамата. Аз не зная друга страна в света, където дамите да са основната тематика на всички мъжки диалози
Притисната от събитията да се бори за своето битие, неведнъж да няма никаква друга протекция с изключение на себе си, българската жена живееше под непрекъснат напън, биваше принуждавана да прави тежки взаимни отстъпки, някои от които разстройваха изцяло живота й. България е цялостна със самотни разведени дами.
И не щеш ли стигаме до заключението, че освобождението на дамата, извършено от днешния български режим, се оказа нещо напълно друго, че на процедура зависимостта от брачна половинка бе сменена от надалеч по-издевателската взаимозависимост от обществото.
И празнуването на осми март е може би единствено глухо припомняне за тежкия труд, неуважението и горчивините, с които живее българката през останалите 364 дни на годината.
Избрани фрагменти от „ Зад фасадата на 8-ми март ”, Георги Марков, Задочни репортажи за България
Снимки: socbg.com, Нашето детство
